Аз малко…мога малко да ти дам –
една пътека прашна, ала вечна.
В душата ми – един изстрадал храм –
свещица неугасваща надежда.
Една ръка, която да държиш,
когато всичко друго си загубил,
и рамо, но което да тъжиш,
щом в някоя химера си се влюбил.
Когато огладнееш – топъл хляб,
омесен заранта. Макар и постен.
В две шепи да ти донеса вода,
та всеки залък да преглъщаш лесно. ...