Ти се върна след дълга раздялаи лицето ми пак засия,вече си мислех, че ще забравяда се усмихвам на теб и света!
Захвърлих тъгата през оня прозорец,на който те чаках и денем, и нощи вятъра питах колко ли ощеще бъдем на две различни места!
Ти се върна! Изпълни с копнежимоя дом, моя свят посивяли след всичките чужди брътвежипояви се по-мъжествен и смел!
Ти се върна след дълго отсъствие,във прегръдка ме здраво обви.А във нощите с твойто присъствиесе изпълваха мойте мечти!
Ти ме погледна привидно спокоен,светеше в окото от радост сълза!Ти си човекът единствен, достоенда бъде съпруг на твойта жена!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up