Ти се върна след дълга раздялаи лицето ми пак засия,вече си мислех, че ще забравяда се усмихвам на теб и света!
Захвърлих тъгата през оня прозорец,на който те чаках и денем, и нощи вятъра питах колко ли ощеще бъдем на две различни места!
Ти се върна! Изпълни с копнежимоя дом, моя свят посивяли след всичките чужди брътвежипояви се по-мъжествен и смел!
Ти се върна след дълго отсъствие,във прегръдка ме здраво обви.А във нощите с твойто присъствиесе изпълваха мойте мечти!
Ти ме погледна привидно спокоен,светеше в окото от радост сълза!Ти си човекът единствен, достоенда бъде съпруг на твойта жена!