Стаен във мислите ми връщаш се като "прокоба".
Засядаш в гърлото ми и обсебваш ме за миг.
С ухание предишно на горчиво вино
те изпивам и съм жадна,
простила всички грешки
и минали и бъдещи,
защото ти си моят храм.
Любовта ти се разлива в мен
и съм щастлива.
От танца влюбен на страстта, горя.
В прегръдката ти чувствам, че съм жива.
И твойта обич дори на клада ...