През деня си мойто слънце,
през нощта си ми луна.
През деня си житно зрънце,
през нощта си ми жена.
Вечер ти си ми светулка,
денем - огнено кълбо.
Ти си вечната ми булка
и на брака ми - стебло.
Ти си дневната усмивка,
ти си нощната звезда.
Ти - с изящната извивка
на безупречна гърда.
Ти си моята надежда,
ти си моят небосвод.
В теб зората се оглежда,
в теб зачева всеки плод.
Ти си гнездещата птица
в направено гнездо от мен.
Ти си моята жълтица
в лоното на всеки ден.
© Никола Апостолов All rights reserved.