Когато се събличаш нощем по халат
и грижите оставяш под черджето,
погалена от лунна светлина и хлад,
се впуска зад врата ти - Ето.
Ти ставаш друга и неузнаваема дори,
и нямаш равна ти по хубостта си
наляво и надясно спуснати коси
прикриват куп следи на младостта ти.
Ти ставаш друга – загадъчна и мила,
когато се във книгите вглъбиш,
струи от теб житейската ти сила
във нощите самотни щом гориш.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up