Когато се събличаш нощем по халат
и грижите оставяш под черджето,
погалена от лунна светлина и хлад,
се впуска зад врата ти - Ето.
Ти ставаш друга и неузнаваема дори,
и нямаш равна ти по хубостта си
наляво и надясно спуснати коси
прикриват куп следи на младостта ти.
Ти ставаш друга – загадъчна и мила,
когато се във книгите вглъбиш,
струи от теб житейската ти сила
във нощите самотни щом гориш.