В тази тиха вечер седя в стаята сама.

И знам, че в мене беше цялата вина.

Обвинявам се за всичко и много съжалявам.

Искам нещата в сърцето ми да мога да управлявам.

Аз излязох навън - в това тъпо, мъничко селце

с премръзналото ми сърце...

Мислех си за теб и ето нà -

ти стоиш там с нея.

Вцепених се цялата, докато ви гледам двама.

Учудих се какво правиш тук в тази яма.

Този път виновен беше ти...

Вчера сподели моите мечти...

А сега... не знам какво да правя... да плача ли?

Иска ми се да отида до плача

и да сложа край на всичко.

А вчера ми каза... Обичам те, миличко...

31.10.2010г