Ти, ти, ти...

Mar 16, 2020, 11:19 AM

Poetry » Love

616 1 3

Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,

ту тиха си, ту писък в черна буря.

Но винаги променяш мойто сиво

и цветно сетивата ми рисуваш.

Ти идваш непресторено сърдечна

със сутрешния бриз, за да погалиш -

понякога за цяла вечност,

понякога в галоп пребягваш.

Ти никога не тръгваш си напълно,

оставяш си открехнато сърцето,

застанала на автостоп на пътя,

любов една - почернена и светла.

Ти... Нееднозначният ми фанатизъм,

издигаш ме и пускаш ме безкрила.

Не съм фъртуна, нито чучулига,

снишаваш ме, дали ме би убила?...

Ти никога не ме попита искам ли,

ти никога не се показа цяла...

Днес болка си, а утре повик истински...

Но никога не си била пощада.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ИнаКалина

2020-03-16T20:16:42+02:00

Задънена улица са човешките желания.
Hathor (Геновева Симеонова)

2020-03-16T16:59:23+02:00

Като я има, що я има...Ако я няма - пусто, угодия няма.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-03-16T16:57:45+02:00

Не ни щади любовта. И добре, че е така!