Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна
със сутрешния бриз, за да погалиш -
понякога за цяла вечност,
понякога в галоп пребягваш.
Ти никога не тръгваш си напълно,
оставяш си открехнато сърцето,
застанала на автостоп на пътя,
любов една - почернена и светла. ...