Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Aug 8, 2012, 4:20 PM

Тих молебен за дъжд 

  Poetry » Other
660 0 12

Каква жега, Господи... не се диша.

Сякаш адът издигнал е стълб 

и разпръсква жарава на късове,

да ги ниже по моята гръд.

Там посях семена от букета

на една безконечна любов,

а дали ще поникнат цветята,

ако не капне и капка дъждец.

Все така ги издигам ръцете 

и те моля с  задъхан копнеж,

да завихриш ветреца в косите

с тих, от нежност, молебен за дъжд.

Нека лудне пак август по мене

и накипрен със моите цветя,

той от обич пак да трепери,

а пък аз от любов да горя...

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??