8 авг. 2012 г., 16:20

Тих молебен за дъжд 

  Поэзия » Другая
672 0 12

Каква жега, Господи... не се диша.

Сякаш адът издигнал е стълб 

и разпръсква жарава на късове,

да ги ниже по моята гръд.

Там посях семена от букета

на една безконечна любов,

а дали ще поникнат цветята,

ако не капне и капка дъждец.

Все така ги издигам ръцете 

и те моля с  задъхан копнеж,

да завихриш ветреца в косите

с тих, от нежност, молебен за дъжд.

Нека лудне пак август по мене

и накипрен със моите цветя,

той от обич пак да трепери,

а пък аз от любов да горя...

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??