Feb 22, 2018, 10:13 PM

Тих шепот на сини очи 

  Poetry » Love
357 2 6

Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.

 

Мечтаех живота да бъде награда
и давах сърцето на силите зли.
Душите е свила голяма ограда,
която прескачам за тези очи.

 

Не моля да бъдеш богиня от Рая.
Не искам да бъда трошица пред теб.
От рими целувам, рисувам и вая,
любов, разтопена пред кубчета лед.

 

Живота ме кани на тиха вечеря.
Звездите чирикат – небесни врабци.
Безброй великани успях да намеря,
във тихия шепот на сини очи.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??