Jun 22, 2021, 7:54 PM  

Тиха молитва 

  Poetry » Phylosophy
294 4 9

Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.

 

И шибат гневни речи – камък, прах и жупел
и разпенени хвърлят слюнки, огън, лава...
След туй в душата само чер катран остава –
виж – той, "аскетът" всичко си е купил.

 

Иконата ми малка – от дете я нося
и вечер тихо я закачвам, над леглото.
Благодаря за любовта Ти, а теглото,
приемам го смирено, тихо – без въпроси.

 

Молитвата ми, Отче – тя е много тиха –
изгрей в очите на невинно пеленаче,
та за сирашката ни болка да заплаче.
Прости на тези, що на нас не ни простиха!

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??