Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел
и разпенени хвърлят слюнки, огън, лава...
След туй в душата само чер катран остава –
виж – той, "аскетът" всичко си е купил.
Иконата ми малка – от дете я нося
и вечер тихо я закачвам, над леглото.
Благодаря за любовта Ти, а теглото,
приемам го смирено, тихо – без въпроси.
Молитвата ми, Отче – тя е много тиха –
изгрей в очите на невинно пеленаче,
та за сирашката ни болка да заплаче.
Прости на тези, що на нас не ни простиха!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados