На Мария
Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице.
Тогава бих преглътнал дни пропилени,
дни отредени за тихите сълзи,
с които се проливат чувства ранени,
от любовта която никой не угаси.
Ах, ако можех със себе си да те взема,
плачейки безмълвно на огнения скут,
докато люлееш болката последна, ...