Тихо плачеш с вятъра

Apr 4, 2015, 8:19 PM

Poetry » Love

1041 0 6

Ловиш снежинките с косите си
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила,
гнездо от горест и от грях.
Застинаха сълзите неуверено,
въздишка нарани нощта.
И тъжна струна непремерено
докосна нечия съдба...
Не бързай да застигаш вятъра,
раздиплил бързо твоите криле,
защото със сърце повярвала
ти в стъпките му се кълнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тихо плачеш с вятъра

Want to read more?

Random works