Тихо плачеш с вятъра

4 abr 2015, 20:19

Poesía » De amor

1039 0 6

Ловиш снежинките с косите си
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила,
гнездо от горест и от грях.
Застинаха сълзите неуверено,
въздишка нарани нощта.
И тъжна струна непремерено
докосна нечия съдба...
Не бързай да застигаш вятъра,
раздиплил бързо твоите криле,
защото със сърце повярвала
ти в стъпките му се кълнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тихо плачеш с вятъра

Искате да прочетете повече?

Propuestas