На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита
и не псувам кръчмаря проклет.
Само тънка дантела от мисли заплитам
по обратния вчерашен ред...
А неделята вчерашна беше чудесна
и вещаеше само уют.
Като мълния радост у мене проблесна
и от радост приличах на луд. ...