argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
22.11.2013 г., 22:23 ч.

Тирада 

  Поезия
836 0 19

На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.

Не проклинам ракията снощи изпита
и не псувам кръчмаря проклет.
Само тънка дантела от мисли заплитам
по обратния вчерашен ред...

А неделята вчерашна беше чудесна
и вещаеше само уют.
Като мълния радост у мене проблесна
и от радост приличах на луд.

И до мръкнало чаках, съвсем по момчешки,
да ме срещнеш със поглед зелен...
Но нали съм, разправят, от раса човешка -
не за радост от кал съм слепен.

После беше ракия. И дим от цигари...
и в душата ми празно и мрак.
Ала не от ракията днеска му пари 
на поредния влюбен глупак.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??