Ти заспа смирена и кротка,

         под одеялото на хиляди звезди...

         Луната нежно те гледа и

         със светла диря небето бразди.

         Аз съм до теб, любима -

         бдя над твоя спокоен сън...

         С трепет галя косите ти.

         Зората сипва се навън...

         Цяла нощ не спах, будувах,

         изпивах те с поглед озарен...

         Любов моя, слънце мое,

         колко много значиш ти за мен!