Ти заспа смирена и кротка,
под одеялото на хиляди звезди...
Луната нежно те гледа и
със светла диря небето бразди.
Аз съм до теб, любима -
бдя над твоя спокоен сън...
С трепет галя косите ти.
Зората сипва се навън...
Цяла нощ не спах, будувах,
изпивах те с поглед озарен...
Любов моя, слънце мое,
колко много значиш ти за мен!
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени