May 17, 2011, 10:04 AM

Тишина 

  Poetry » Love
610 0 1

 

ТИШИНА
Стоиме мълчаливи, потънали във мрак,
а той издига се тъй тъмен като елегантен фрак.
Красив и черен, стои изправен, мълчалив,
и бавно се промъква помежду ни, дяволит и закачлив.
Мрак - приятел стар, обича го нощта,
нощта, която носи само тишина.
И в тази тишина отнесен слушам твоето сърце,
което тъй притихнало шепти красиво за любов с кафе...

 

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??