ageorgiev (Андриан Георгиев)
39 53
17 мая 2011 г., 10:04

Тишина 

  Поэзия » Любовная
623 0 1

 

ТИШИНА
Стоиме мълчаливи, потънали във мрак,
а той издига се тъй тъмен като елегантен фрак.
Красив и черен, стои изправен, мълчалив,
и бавно се промъква помежду ни, дяволит и закачлив.
Мрак - приятел стар, обича го нощта,
нощта, която носи само тишина.
И в тази тишина отнесен слушам твоето сърце,
което тъй притихнало шепти красиво за любов с кафе...

 

© Андриан Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??