May 29, 2010, 10:23 AM
Тишина
Вродена тишина в кръвта, която с лен се стича,
отричам се и пак на теб приличам,
отдавам се на нищото, което ме обича,
издъхвам във забравата, която в мраз обличам.
В гръдта си слънцето ми ти си скрила,
веднъж те нямаше, сега те нямам,
нежна е душата до душата ми прогнила,
веднъж се имах, сега се нямам.
отричам се и пак на теб приличам,
отдавам се на нищото, което ме обича,
издъхвам във забравата, която в мраз обличам.
В гръдта си слънцето ми ти си скрила,
веднъж те нямаше, сега те нямам,
нежна е душата до душата ми прогнила,
веднъж се имах, сега се нямам.
© Владислав Тодоров All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
