29 may 2010, 10:23

Тишина 

  Poesía » De amor
958 0 1

Вродена тишина в кръвта, която с лен се стича,
отричам се и пак на теб приличам,
отдавам се на нищото, което ме обича,
издъхвам във забравата, която в мраз обличам.

В гръдта си слънцето ми ти си скрила,
веднъж те нямаше, сега те нямам,
нежна е душата до душата ми прогнила,
веднъж се имах, сега се нямам.

© Владислав Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??