Тишина, болна и тежка тишина -
решението е сега това:
Да си мълчим един на друг
и да изпитваме вътрешно студ.
Като призраци вечни,
да сме аз и ти обречени.
Тихо ли е при тебе вече?
Ще се гледаме отдалече.
Две души, някога в едно събрани,
превърнали сърцата си в горещи рани,
някога копнеещи за бъдещето си
и бършещи любовните си сълзи.
Сега две души безмълвно един до друг ще стоят
и никога не ще могат взаимно да си простят.
Двама непознати с тежка любовна история,
двама непознати намиращи се в една и съща територия.
Тихо ще бъде много време...
И дали ще успеем да свалим това бреме?
Телефонът вече няма да звъни,
никой повече не ще ти крещи.
Две души и тишина една и съща...
на тях и празнотата им е присъща.
Две души, някога шумни и греещи,
сега от болка са те тлеещи.
януари, 2015г. Г.П.
© Герка Петкова All rights reserved.