Тишина, болна и тежка тишина -

 решението е сега това:

Да си мълчим един на друг

и да изпитваме вътрешно студ.

Като призраци вечни,

да сме аз и ти обречени.

Тихо ли е при тебе вече?

Ще се гледаме отдалече.

Две души, някога в едно събрани,

превърнали сърцата си в горещи рани,

някога копнеещи за бъдещето си

и бършещи любовните си сълзи.

Сега две души безмълвно един до друг ще стоят

и никога не ще могат взаимно да си простят.

Двама непознати с тежка любовна история,

двама непознати намиращи се в една и съща територия.

Тихо ще бъде много време...

И дали ще успеем да свалим това бреме?

Телефонът вече няма да звъни,

никой повече не ще ти крещи.

Две души и тишина една и съща...

на тях и празнотата им е присъща.

Две души, някога шумни и греещи,

сега от болка са те тлеещи.

януари, 2015г.  Г.П.