angel_voice (Пепп)
71 816
Feb 4, 2010, 2:39 PM

Тишина 

  Poetry
750 0 5

Вали ми на раменете тишина

и я дишам чак до задушаване.

Плъзва ми по вените - като отрова на змия

с горчиво-кисел вкус на пристрастяване.

 

 

Пристрастена съм с мисъл все да бягам,

и мислено взривявам тихите стени,

дето дишат астматично светлата ми стая.

Нека истински дъжд поне веднъж ме навали.

 

 

И ставам бясна, неудържима и вулгарна.

Тоя въздух, застоял от мисли, така тежи.

И всеки път след змийското ми ухапване

позволи  ми да поплача и, моля те, Прости!

© Пепп All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??