angel_voice (Пепп)
71 816
4.02.2010 г., 14:39 ч.

Тишина 

  Поезия
749 0 5

Вали ми на раменете тишина

и я дишам чак до задушаване.

Плъзва ми по вените - като отрова на змия

с горчиво-кисел вкус на пристрастяване.

 

 

Пристрастена съм с мисъл все да бягам,

и мислено взривявам тихите стени,

дето дишат астматично светлата ми стая.

Нека истински дъжд поне веднъж ме навали.

 

 

И ставам бясна, неудържима и вулгарна.

Тоя въздух, застоял от мисли, така тежи.

И всеки път след змийското ми ухапване

позволи  ми да поплача и, моля те, Прости!

© Пепп Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??