koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 9, 2012, 2:21 PM

Тишината 

  Poetry » Love
521 0 11

Мълчание и... тишина.

Мълчание във тишината.

А между нас расте стена

и се променя същината.

 

Стената ни разделя днес...

Стоим си пак на двата бряга.

Преследва ни небивал стрес,

а времето каруца впряга.

 

И уж сме близо, а... далеч.

Стена! Не можем я прескочи.

Не чуваме любовна реч,

макар кръвта ни да клокочи.

 

Един към друг ако вървим

и да опрем чела в стената,

с любов така ще я взривим,

че ще разцепим тишината.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??