9 нояб. 2012 г., 14:21

Тишината 

  Поэзия » Любовная
522 0 11

Мълчание и... тишина.

Мълчание във тишината.

А между нас расте стена

и се променя същината.

 

Стената ни разделя днес...

Стоим си пак на двата бряга.

Преследва ни небивал стрес,

а времето каруца впряга.

 

И уж сме близо, а... далеч.

Стена! Не можем я прескочи.

Не чуваме любовна реч,

макар кръвта ни да клокочи.

 

Един към друг ако вървим

и да опрем чела в стената,

с любов така ще я взривим,

че ще разцепим тишината.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??