Съществува в същината ми същество същинско,
поглъщащо душата ми жизнерадостна,детинска,
убеждавайки съзнанието ми,че не е реалистично,
че в оптимизма да се кръстя е меко казано песимистично.
По-силно е То от инстинкта ми за самосъхранение,
по-силно е дори и от най-силното ми убеждение,
дегизирано като приятел,а всъщност отражение,
на неутолимата ми амбиция,лишена от капка съжаление.
Виждал съм Го да триумфира над моето семейство,
чувал съм Го, да използва реторика присъща за мрачно чародейство,
придумвайки морала в мен,че видиш ли вълшебство,
е не в това, което винаги съм вярвал, че е неогледно съвършенство, ...