Съществува в същината ми същество същинско,
поглъщащо душата ми жизнерадостна,детинска,
убеждавайки съзнанието ми,че не е реалистично,
че в оптимизма да се кръстя е меко казано песимистично.

По-силно е То от инстинкта ми за самосъхранение,
по-силно е дори и от най-силното ми убеждение,
дегизирано като приятел,а всъщност отражение,
на неутолимата ми амбиция,лишена от капка съжаление.

Виждал съм Го да триумфира над моето семейство,
чувал съм Го, да използва реторика присъща за мрачно чародейство,
придумвайки морала в мен,че видиш ли вълшебство,
е не в това, което винаги съм вярвал, че е неогледно съвършенство,
а онова, което способно е да ме издигне до място президентско.

Ясно е, че аз и То ще бъдем заедно до края,
в добро и зло,тържествувайки и в Ада и в Рая,
и с неохота, видиш ли, готов съм да призная,
че връзката ни неразривна е, готов съм и пред Бог да обещая !

За Шекспировата ни любов мога с дни да рецитирам,
въпреки от риска ми пред теб, читателю, да се инкриминирам,
защото и аз и ти жертви в миналото сме били,
на лоялност и отдаденост към сили, не чак толкоз мили и добри.

Лириката ми едва ли някога ще достигне своята кулминация,
но доверчиво зрителю на тебе ще оставя за интерпретация,
неизказаното казано не с думи а с противоречиви чувства,
които неприсъщи са за природата ми дяволска и пуста.