То някъде живее, там, където
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети,
ала е любознателно дете,
до късно нощем лампата му свети
и тайничко от майка си чете.
Очуканото радио му свири,
дори когато то отдавна спи,
сънуващо безкрайните шпалири,
на рано нацъфтелите липи.
Записва си в окъсана тетрадка,
светулков пламък, песен на щурче,
денят е дълъг, а нощта е кратка,
по иначе и времето тече.
Как искам да се върна в дните сини
и спомените мъничко болят,
разбрах след всички минали години –
не е за мене възрастният свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво.
-
Благодаря ви, момичета!
-
Днес си скрила метлата и видяхме усмихнатото и лъчезарно дете! Спомените са за това, да ни топлят и напомнят, че някъде в нас още е скрито едно усмихнато и палаво хлапе!
Ако има останало малко от "циганската баница" идвам!
Поздрав, Наде! -
Прекрасно си го изрекла, Наде! Резонира и в моите чувства...
Честит празник! -
Живо е и докато е живо душата е неостаряваща. Мили спомени. Дано и децата ни се научат да създават своите...
Поздравления! -
Охооо, тайфата се е увеличила! Хайде на "циганската баница", току-що купих топъл хляб.
-
Палец!!!
-
Честит ден на детето, Наде! Остани си все същата - с детска неостаряваща душа!
-
И ще си останем, Марийче. Детството ни закриля в този увълчен свят.
-
Стана ми светло на душата, издигнах се като празнично балонче и полетях със спомена на твоето детство, Наде!🎉 Ние сме от хората, чиито души не остаряват и се надявам да си останем винаги деца! Пожелавам ти го, скъпа!💋
-
Благодаря, Краси! И на вас, момичета! Честит празник!
-
Мило ми стана, Наденце!💗
Прегръдка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
