То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети,
ала е любознателно дете,
до късно нощем лампата му свети
и тайничко от майка си чете.
Очуканото радио му свири,
дори когато то отдавна спи,
сънуващо безкрайните шпалири,
на рано нацъфтелите липи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse