Трънено щастие пусто,
корени няма да пусне,
не потропва със токчета, нито с бастун.
Всички дати откъснати,
като пясък са пръснати,
а часовникът точи по дните ми клюн.
Тежката котва се скъса,
пристани вече не търся,
по вълните се нося без устрем и цел.
В лудост съдбата предрече,
нейде на остров далечен,
да отмери Дефо и за мене парцел. ...