argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
18.07.2012 г., 13:29 ч.

Точен адрес ( не съвсем по Дефо ) 

  Поезия
851 0 21

Трънено щастие пусто,

корени няма да пусне,

не потропва със токчета, нито с бастун.

Всички дати откъснати,

като пясък са пръснати,

а часовникът точи по дните ми клюн.


Тежката котва се скъса,

пристани вече не търся,

по вълните се нося без устрем и цел.

В лудост съдбата предрече,

нейде на остров далечен,

да отмери Дефо и за мене парцел.


Толков дълго отричан,

себе си само ще сричам,

няма липси да свиват корема в юмрук.

В къщичка с пясъчен праг,

на соления морски бряг,

ще ми идва на гости понякога Кук.


Ще гледам през цев от бамбук,

как кротко си лягаш при друг,

как устните в тъмното друг ти намира.

И отпуснат на пясъка,

на звездите под блясъка,

морето съня ми с прибой ще бродира.


Няма дори да гадая,

дали съм готов за Рая,

или в Ада проводен, ще стигна злочест.

Този живот терминален,

често е сух и банален,

но смъртта ни е винаги с точен адрес...

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??