Погален пак от вятър сладострастен
роден от спомена за твойте пръсти
изтръпвам пак от сутрешния студ.
Какво бих дал за да останем двама
в завивката дарила ни с уют?
Дъхът ти кара ме да се почувствам луд.
Какво от туй, че съм със страст прочут?
Виж - болката ми става по-голяма...
Изтръпвам пак от сутрешния студ
роден от спомена за твоите пръсти,
погален пак от вятър сладострастен...
© Ангел Милев All rights reserved.