Погален пак от вятър сладострастен
роден от спомена за твойте пръсти
изтръпвам пак от сутрешния студ.
Какво бих дал за да останем двама
в завивката дарила ни с уют?
Дъхът ти кара ме да се почувствам луд.
Какво от туй, че съм със страст прочут?
Виж - болката ми става по-голяма...
Изтръпвам пак от сутрешния студ
роден от спомена за твоите пръсти,
погален пак от вятър сладострастен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse