През месец май ме няма никъде.
Тогава да ме търсиш, ли реши.
След залез в месеца не никнат,
във шепи дълго стискани звезди.
И няма как сега да ме намериш,
ни в чаша чай, ни в сутрешно кафе,
ни в дума фина, ни в премерена,
ни в смях или сълзичка на дете.
Не ме търси, не бих се случила.
По-скоро бих дошла през есента,
когато горе до комина сгушени,
врабци сънуват лятната роса. ...