Anita765 (Ани Монева)
296 11769
24 may 2016, 9:59  

Тогава 

  Poesía
506 1 9

 

През месец май ме няма никъде.

Тогава да ме търсиш, ли реши.

След залез в месеца не никнат,

във шепи дълго стискани звезди.

И няма как сега да ме намериш,

ни в чаша чай, ни в сутрешно кафе,

ни в дума фина, ни в премерена,

ни в смях или сълзичка на дете.

Не ме търси, не бих се случила.

По-скоро бих дошла през есента,

когато горе до комина сгушени,

врабци сънуват  лятната роса.

Когато есенните меки цветове

са напоили с топлина очите ми.

Май помни още зимни студове,

прозорците със скреж посипали.

На мен ми трябва да се стопля.

Вали, вали и този май във мене.

Когато облека си есенната рокля

и есенният вятър щом ме вземе,

от нежност полудял да се развихри,

със циганското слънце да ме гали,

във скута ти да мога да притихна,

тогава той при теб ще ме остави.

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко е хубаво, когато 105 годишен човек пише така хахаха....
  • Браво. Много красиво.
  • Това е тъгата която ми харесва...Красива, нежна, притихнала..и оптимистично настроена. Това е нежността...притихнала в скута на май Поздравления.
  • Много ми хареса!
    Поздрав, Ани!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Харесва ми заигравката с думичката "май" Много метафоричен и нежен текст...
  • Още е рано за есенни рокли! Много красота открих в текста ти!
  • Прочетох с удоволствие!
  • ... знам колко си нежна... и как можеш да си таралежово-ежена,
    думите ти знам как галят - мен лошото магаре...
Propuestas
: ??:??