Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени
паразитираме някак в тази реалност.
Какво тук крепи ни и дава ни сили...
Естествено, личности с достойнство и вярност.
Защото, човекът все още вибрира с чувства...
и трепети ражда с които расте и твори.
Как ще изглежда когато и те го напуснат,
още не зная, но тогава... светът ще е див