Самотно ли си, ей, море,
тъгуваш ли за веселото лято?

Как в теб се вглежда ясно, слънчево небе,
лети спокойно птиче ято.

Как рано сутрин се събуждаш 
с първите си гости, 
запълват кътчета на плажа.

Как глъч не те мори,
зареждаш се,
със закачливите вълни се включваш и в играта

на тълпата.
 

Как липсваш на безгрижното  дете,
чиито замъци обичаш да разваляш!

Как липсваш и на мен, на някой друг...

Нетърпеливо си,
дълго за прегръдка си копняло...
Ето ни,
а ти сега на пук,
държиш се дръпнато,
сурово...
Не си ли ни познало?!

Не се съмнявай - сърцата спомените пазят,
и не бъди сърдито,
нови се създават!

Сезоните се сменят,
и пак при теб щастливо ще събираш хора...

          Тогава!

...когато птиците  запеят.