Самотно ли си, ей, море,
тъгуваш ли за веселото лято?
Как в теб се вглежда ясно, слънчево небе,
лети спокойно птиче ято.
Как рано сутрин се събуждаш
с първите си гости,
запълват кътчета на плажа.
Как глъч не те мори,
зареждаш се,
със закачливите вълни се включваш и в играта
на тълпата.
Как липсваш на безгрижното дете,
чиито замъци обичаш да разваляш!
Как липсваш и на мен, на някой друг...
Нетърпеливо си,
дълго за прегръдка си копняло...
Ето ни,
а ти сега на пук,
държиш се дръпнато,
сурово...
Не си ли ни познало?!
Не се съмнявай - сърцата спомените пазят,
и не бъди сърдито,
нови се създават!
Сезоните се сменят,
и пак при теб щастливо ще събираш хора...
Тогава!
...когато птиците запеят.
© Красимира Генева Todos los derechos reservados