Музика : http://www.vbox7.com/play:6d7ecb84
Като дърво, разклонено и голо,
превивам гръб пред есента.
Не помня от кога не съм се смяла -
в очите ми реки текат.
И галят бреговете на тъгата,
коварно в мене взела връх.
В очите се оглеждат езерата,
изпълнени със снежен дъх.
Струят в подножието на дъгата
капките от моя тънък страх,
че винаги ще бъда вледенена, бяла - ...