petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
1.10.2008 г., 9:04 ч.

Тогава ще съм плодородна нива... 

  Поезия » Любовна
1095 0 25

                               Музика : http://www.vbox7.com/play:6d7ecb84

 

 

Като дърво, разклонено и голо,

превивам гръб пред есента.

Не помня от кога не съм се смяла -

в очите ми реки текат.

 

И галят бреговете на тъгата,

коварно в мене взела връх.

В очите се оглеждат езерата,

изпълнени със снежен дъх.

 

Струят в подножието на дъгата

капките от моя тънък страх,

че винаги ще бъда вледенена, бяла -

като планинско езеро под връх.

 

На повърхността прозира само

корицата от ледена тъга,

и тя ще се стопи, когато

в мен дойде, топла, пролетта.

 

Тогава ще съм плодородна нива,

а семето ще бъде Обичта,

която ще поникне във гръдта ми -

от нежния ти изгрев ще съм стоплена.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??