M1234567891 (Миночка Митева)
438 13289
Feb 14, 2013, 4:50 PM

Тогава съм мъдра река 

  Poetry
1385 0 15

 

Вечер, когато звездите в порой,

засипят отново небето лазурно

и дивните струни от горския хор

разтворят тишината до синьо...

 

Тогава съм мъдра река и заливам

с магия прохладна твоето тяло,

милвам лениво бреговете стаили,

прималяла душата до... бяло.

 

Заприщени  в бентове - чувства

пенливи, бълбукат в ухото ти вече

и острите думи накриво изречени,

с вълните отплуват далече.

 

В косите ми наниз от капки роса,

отмива тъгата, завладяла очите

и виждаш в мен укротена върба,

раздиплила клони в скалите…

 

В прохладната сянка - тежка умора

процежда се бавно в земята,

започва отново нежно говорене...

от което потрепват телата...

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??