Feb 20, 2005, 6:22 PM

Той 

  Poetry
1536 0 2
Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си -
светъл отблясък останал след него ...
Тази липса не е реална -
никой няма да я приеме
защото стихийната мъка ще помете
това , което е останало от сърцата ни.
Той събуждаше радостта у мен
можеше да ме дари с усещане ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя All rights reserved.

Random works
: ??:??