Tourniquet (Тя)
16 66
20 feb 2005, 18:22

Той 

  Poesía
1458 0 2
Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си -
светъл отблясък останал след него ...
Тази липса не е реална -
никой няма да я приеме
защото стихийната мъка ще помете
това , което е останало от сърцата ни.
Той събуждаше радостта у мен
можеше да ме дари с усещане
по-наситено от самото щастие ,
по-светло от самото слънце.
Той беше ангелско дихание ,
небесна радост , светъл ореол ,
уханно утро , бляскава звезда ,
душа-мелодия , усмивка-изгрев ...
Красива доброта . Щастлива песен.
Открита мисъл , райски благослов ,
невинен смях и поглед на дете
тъй чист и недокоснат от скръбта...
Дар неосъзнат от нас навреме...
Загубен някъде във вечността ...

На М. с много обич и сълзи

© Тя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти . Той е единственото нещо , което НИКОГА няма да превъзмогна... отпечатък в мен , загуба , разкъсваща ... Той е израз на всичко онова , което е чисто , светло , божествено ... и изгубено ...
  • Той продължава да бъде и някой ден, след много време, ще го откриеш в усмивката на новия си - стар приятел.
Propuestas
: ??:??